Рецепта за неустоимо сочен сладкиш с аромат на мед и коледни подправки. Остава мек дни наред и е перфектният празничен десерт.
Тази рецепта е идеална за кръгла форма с диаметър 17 см. Уверете се, че яйцата, кефирът и ябълката са на стайна температура. Покрийте дъното и стените на формата с хартия за печене.
В малка тенджерка комбинирайте маслото, кафявата захар и сливовия мармалад. Загрейте на слаб огън. Бъркайте често, докато маслото се разтопи и захарта се разтвори. Наблюдавайте сместа внимателно – искаме да е гореща и разтопена, но не и да завира.
Докато сместа е още гореща (но не вряща), добавете меда, какаото и микса подправки. Ние слагаме четири супени лъжици за по-пикантен и наситен джинджифилов вкус. Ако предпочитате по-мек сладкиш, сложете три. Бъркайте енергично за около минута, за да се освободят ароматите от подправките (отново, без да завира). Свалете от котлона и изсипете сместа в голяма купа, за да се охлади напълно.
Настържете ябълката на най-ситното ренде. Трябва ви сочна каша, но не и локва сок. Ако на дъното на купата се събере течност, отцедете я или попийте излишната вода с кухненска хартия.
След като сместа с маслото и подправките се е охладила напълно, разбийте вътре кефира и яйцата до получаване на гладка, хомогенна смес.
В отделна купа смесете брашното, нишестето, содата и солта. Пресейте сухите съставки към течната смес на няколко пъти. След всяко добавяне разбърквайте внимателно със шпатула – само докато брашното се поеме. Не преразбърквайте, за да не стане кексът жилав.
Накрая добавете настърганата ябълка. Внимателно я разбъркайте в тестото със шпатула, колкото да се разпредели равномерно.
Изсипете тестото в подготвената форма. Печете в предварително загрята на 160°C фурна за около 50 минути. Проверете сладкиша след 40-ата минута. Готов е, когато дървено шишче, забодено в центъра, излезе сухо. Внимавайте да не го препечете, за да запазите характерната му сочност. Охладете напълно, преди да режете. Този сладкиш е идеален за разрязване на блатове и пълнене с мармалад или кремове. Съхранявайте в херметически затворена кутия на хладно място (но не в хладилник), за да остане сочен.
Преди векове подправки като канела, карамфил, джинджифил и индийско орехче са били внасяни от далечни краища на Азия и са стрували цяло състояние. Само най-богатите граждани и аристокрацията са могли да си ги позволят. Да сервираш сладкиш, щедро подправен с тях, е било сериозна демонстрация на статус и богатство.
През Средновековието и Ренесанса меденките не са били просто лакомство, а лекарство. Продавали са се в аптеките като лек за храносмилателни проблеми и настинки или за подсилване на имунитета. Благодарение на меда и антибактериалните подправки, те са се смятали за истинска „суперхрана“ за времето си.
Може да изглежда странно да се добавя сол в сладък кекс, но тук тя е от решаващо значение. Солта действа като усилвател на вкуса на подправките. Тя кара ароматите на канелата и джинджифила да изпъкнат и придава на сладостта на меда по-сложен, многопластов характер.
Текстурата на този сладкиш разчита на химия. Кефирът е ферментирал и киселинен продукт. Когато се срещне със содата за хляб (която е основа), се задейства бърза химична реакция, която освобождава мехурчета въглероден диоксид. Това прави тежкото тесто по-ефирно и пухкаво, без да е нужно да разбивате масло и захар с часове.
Добавянето на настъргана ябълка не е само за вкус. Пектинът в ябълките помага да се задържи водата в структурата на сладкиша по време на печене. Ето защо медените сладкиши с ябълки не изсъхват и остават сочни и плътни дни след изваждането от фурната.
Тази рецепта е покана да изпечете нещо, което ухае на уют и топлина. Тайната на невероятната му сочност, която се запазва с дни, се крие в едно уникално трио: истински мед, леко кисел кефир и настъргана ябълка. Използваме богат домашен микс от подправки – с щедро количество джинджифил, карамфил и канела – за да постигнем онзи дълбок, сгряващ аромат, който изпълва цялата къща. Сладкишът е толкова вкусен, че можете да го хапвате просто така с чаша чай, но същевременно е достатъчно плътен, за да го разрежете на блатове. Обожаваме да го пълним с марципан и портокалов мармалад или с класически сливов мармалад. Както и да решите да го поднесете, този лепкав, ароматен сладкиш гарантирано ще се превърне във вашата нова празнична традиция.
Преди векове подправки като канела, карамфил, джинджифил и индийско орехче са били внасяни от далечни краища на Азия и са стрували цяло състояние. Само най-богатите граждани и аристокрацията са могли да си ги позволят. Да сервираш сладкиш, щедро подправен с тях, е било сериозна демонстрация на статус и богатство.
През Средновековието и Ренесанса меденките не са били просто лакомство, а лекарство. Продавали са се в аптеките като лек за храносмилателни проблеми и настинки или за подсилване на имунитета. Благодарение на меда и антибактериалните подправки, те са се смятали за истинска „суперхрана“ за времето си.
Може да изглежда странно да се добавя сол в сладък кекс, но тук тя е от решаващо значение. Солта действа като усилвател на вкуса на подправките. Тя кара ароматите на канелата и джинджифила да изпъкнат и придава на сладостта на меда по-сложен, многопластов характер.
Текстурата на този сладкиш разчита на химия. Кефирът е ферментирал и киселинен продукт. Когато се срещне със содата за хляб (която е основа), се задейства бърза химична реакция, която освобождава мехурчета въглероден диоксид. Това прави тежкото тесто по-ефирно и пухкаво, без да е нужно да разбивате масло и захар с часове.
Добавянето на настъргана ябълка не е само за вкус. Пектинът в ябълките помага да се задържи водата в структурата на сладкиша по време на печене. Ето защо медените сладкиши с ябълки не изсъхват и остават сочни и плътни дни след изваждането от фурната.
Тази рецепта е покана да изпечете нещо, което ухае на уют и топлина. Тайната на невероятната му сочност, която се запазва с дни, се крие в едно уникално трио: истински мед, леко кисел кефир и настъргана ябълка. Използваме богат домашен микс от подправки – с щедро количество джинджифил, карамфил и канела – за да постигнем онзи дълбок, сгряващ аромат, който изпълва цялата къща. Сладкишът е толкова вкусен, че можете да го хапвате просто така с чаша чай, но същевременно е достатъчно плътен, за да го разрежете на блатове. Обожаваме да го пълним с марципан и портокалов мармалад или с класически сливов мармалад. Както и да решите да го поднесете, този лепкав, ароматен сладкиш гарантирано ще се превърне във вашата нова празнична традиция.